За най-нетърпеливите да разберат какво е комбуча, ще кажа, че Комбуча (Kombucha) е естествено газирана натурална жива напитка, която съдържа много полезни съставки и вече е стана част от усмихнатия ден на милиони потребители по целия свят.
Кратката история на напитката започва така:
Комбуча идва от древноста. Първите материали за нея се откриват преди около 2000 г. в Китай.
Има няколко наименования, под които е позната, но най популярните са „Комбуча“, „Комбуха“ или „чаен квас“.
Никой не знае как се е зародила тази симбиотична колония от бактерии и дрожди, но това е дар, така, както са дар и млечнокиселите бактерии, с които си заквасваме киселите млека и сирената.
Всъщност, комбуча спада към ферментиралите напитки, защото представлява ферментирала, естествено газирана напитка. Тя се получава от заквасването на подсладен чай (обикновено зелен или черен) с културата kombucha.
Името на тази култура е SCOBY (Symbiotic Colony оf Bacteria аnd Yeast).
Напитката, която се получава, е със сладко-кисел вкус, естествена газировка, леко мътна, богата на ензими, пробиотици, оцетнокисели и млечнокисели бактерии, дрожди, витамини от група B и витамин C.
Все повече хора осъзнават ползата от прием на ферментирали храни и напитки, защото така по естествен начин си набавяме активни вещества, важни за храносмилането и цялостното здраве на стомашно-чревния тракт.
Странно, но комбуча се появява на Стария континет сравнително късно, в началото на 20. век.
Тогава руски учени изследват някои части на азиатска Русия, защото наблюдават, че населението там почти не боледува от рак.
Разглеждайки житието и битието на местните, откриват, че във всеки дом има гърне със странна „гъба“, приличащата на желеподобен диск и напитка, която населението боготвори. Именно руснаците правят и първите официални изследвания върху напитката през 1914-1916 г. и установяват, че въпреки киселия си вкус напитката има алкализиращ ефект и може би редовният и прием алкализира тъканите и така предпазва, или по-точно намалява, риска от рак.
По време на Втората световна война гъбата попада в Германия, където през 50-те години на миналия век правят множество изследвания на напитката, която е вписана в немската фармакопея със следните ползи – тъканна алкализация, подобрява работата на жлезите с вътрешна секреция и мощен дижестивен ефект.
Комбуча има множество здравословни ползи, за които ще ви разкажа отделно, но всички те са в посока на споменатите по-горе три направления.
Ако прочетете, че помага при косопад, не вярвайте. Изпил съм тонове комбуча и коса не ми е пораснала, но пък е най-мощният антимахмурлек, който някога съм ползвал. Представете си – по-силен е от зелева чорба (друга ферментирала напитка) и може да си го пиете на обществени места, без опасност да ви помолят да напуснете помещението.
Та след 50-те години има пълно затишие за комбуча, докато през 90-те години един германец не емигрира в САЩ, като със себе си носи и своята гъба!
Може и да е легенда това с германеца, но ако е жив и се знае кой е всички трябва да сме му благодарни, защото той е причината в момента да имаме допир до тази напитка и ползите от нея, а и това е един от най-бързо развиващите се бизнес сегменти!
